обаица
(по народно) двама, двамина, и двамата
от остар. оба/обе -ца
Обаица мълчаха.
---
Обаица знаем кой е виновен.
---
И му рече Марко Кралевике: / „Чекай, чекай, Груице Детенце! / .. / Ай дружина да си се чиниме, / обаица път да си търгаме.
0
0