долап
1. (тур. dolap от перс.) Старинно градинарско съоръжение за поливане. Представлява колело, сковано от дъски, поставено на хоризонтална ос, като само малка част от него е потопена във водата. По цялата окръжност на колелото са поставени дъсчени кофички, които загребват вода при потапянето и я изливат в корито, когато при въртенето достигнат най-високата точка и се обърнат надолу с отворите си. От коритото водата се отвежда към градината. Задвижването на долапа става или автоматично от течащата вода, от която зачерпва, или от добитък – коне, магарета, мулета. Движените от животни долапи са 2 вида: Нисък долап – колелото е с диаметър от 3 до 4,5 м черпи непосредствено от резервоара с водата или кофите са окачени на верига, която стига до нивото на водата, а колелото е малко по-високо. Чрез зъбчато дървено колело долапа се движи от животно, което обикаля около цялото съоръжение. Употребява се при равен терен; Висок долап – колелото е на най-високата точка на градината, на каквато трябва да се издигне водата за поливане. Кофите се спускат до резервоара на верига, загребват вода и я издигат до височината на колелото (най-високо място в градината). По дъсчени коруби водата се отвежда из градината. Колелото с кофите се движи с помощта на дървено зъбчато колело, чиято ос е закрепена на земята и около нея обикалят животните, които движат цялото съоръжение.