BGЖАРГОН^.com

Водник е кът за съхранение на вода в старата българска къща. Може да бъде отделно самостоятелно помещение от къщата, дъска, на която се слагат съдовете (котли, менци, стомни) или дъска с клинове, на които те се окачат. Освен тази си функция, водникът е натоварен с определена роля във вярванията и обредите на българите.

Когато след сватбата невестата влезе за първи път в новата си къща, тя отива при водника и му се покланя като знак, че тя щу бъде тази, която вече ще носи вода в къщата.

За калта, образуваща се под водника също се вярва, че има магическа сила. Когато някое дете, мома или булка са особено красиви, се взема кал от водника и се мазват по челото против уроки. Кал от водника се използва и при обичая Мишинден - с нея се „замазват“ очите на мишките.

Водник в Кюстендилско (Трекляно) наричат също сорт зимна круша.

Приведен зет, заврян зет

Водач

Закачалка за окачване на котлите с вода. Във възрожденската къща се намира винаги в помещението с огнище („в’къщи"), най-често на стената до вратата. В полските райони водникът е хоризонтална гредичка, в която са забити 4-5 дървени куки за закачване на котлите. В планинските райони водникът се състои от две гредички с куки, често комбинирани с етажерки, полици и долапчета.

водач