щурея
1. (за дете) играя си по много буен начин, с много тичане насам-натам, тропане, викове и крясъци, правене на пакости, лудории...
Лудувам, лудея, беснея.
2. (за „голям” човек) крещя, викам, блъскам, тропам, подскачам; най-общо - вдигам шум, забавлявайки се. Купонясвам щуро, дивея.
1. Възрастен, към малки дечица: – А слушате ли мама и тате?
Майката се намесва: – Аа! Слушат те!!! По цял ден щуреят!
Ей, пакости! Кво правите бе?! Само щуреете!
2. За съседите отгоре: – Ама тия горе яко щуреят!
Еей, навремето какви купони правехме! По цяла нощ щуреехме!
9
9