щекам
изговарям книжовно „ще”, когато би трябвало да употребя разговорната форма „ше” („шъ”, „ш'”). Използва се почти само за персонажи в български филми, които говорят по този дразнещо официален, скован и нереалистичен начин, по който никой (или почти никой) не говори в реалния живот. Особено пък когато персонажът претендира да представлява човек от простолюдието, ъндърграунда или – не дай си Боже – малцинствата (разбирай – най-вече ромското). За съжаление това явление в българското кино преобладава почти изцяло. Това допълнително вреди на реализмът, който точното пресъздаване на разговорния език подсилва. Самото явление се нарича „щекане”.
Един от малкото български филми, в които (почти) не се щека, е „Източни пиеси”. Евала на Камен Калев за което.
……
Гледах „Снимка с Юки“ с голямото предварително желание да ми хареса… но – ей, Богу! – там даже и циганина щекаше!
……
Щом започне щекането, оценката ми за филма спада поне с една четвърт…