шуквам

1. издавам възможно най-тихия звук - дори не точно звук, а по-скоро шепот, шушукане („шукване”) 2. проговарям, „обаждам се”, промълвявам

И да не си шукнал! (предупреждение, най-често към дете)

А то, детето - едно такова кротичко, свитичко - не смее да шукне.