шморц
нещо като рошаво животно, което обича САМО да спи и да яде, и да се скатава по кьошета и хралупи. Използва се за хора с подобни навици, без негативен оттенък, по-скоро дружелюбно.
ИВО Е ШМОРЦ (надпис на чин в МЕИ-Варна)
нещо като рошаво животно, което обича САМО да спи и да яде, и да се скатава по кьошета и хралупи. Използва се за хора с подобни навици, без негативен оттенък, по-скоро дружелюбно.
ИВО Е ШМОРЦ (надпис на чин в МЕИ-Варна)
ниско, ушато същество, което когато ходи се клати наляво и надясно, а ако е човек, беше, и все още е, едно момиче от нашия клас.
Според мой приятел-съученик (Тошката), който всъщност въведе тая дума в обръщение, шморц е същество от скандинавската митология подобно на трол, но работата е там, че и той (вече) не е много сигурен за това (RAMец липсва), а иначе лудницата е че има съвпадък, понеже шморц в северозападния край на България означава „задна прашка“, а пък на чин „у“ Варна пишело шморц с подобно значение за вид същество/човек. Струва ми се, че има нещо в тва „шм“, което даже е интернационално и е особено застъпено в германския език (езици). Всъщност даже имам един познат на когото викат Шмуца което е поредното доказателство за мантричната сила на това необикновено звукосъчетание „шм“. Ами вземете „шматка“ например или „шмекер“ или леко трансформираното „шемет“, а пък ако вземем и „шаман“, то нещата направо загрубяват и излизат извън контрол. Дори можем да съпоставим „шм“ със „см“, като вид езиково явление каквито имаше много (вече не си ги спомням, епентеза, суплетивизъм и под….) като „смотан(як)“ например, или „смачкан“, „смърди“ и под. Сякаш това „шм“ предизвиква у нас някакво негативно усещане, но не като нещо сериозно, а по-скоро като нещо налудничаво, шантаво, смешно. Ха, ми да! Ето още сходни по звучене думи! Особено „смешно"! Всъщност „шморц“ си е направо СМЕШНА дума. Абе, винаги съм подозирал фолк етимологията в проява на подсъзнателна дейност, водеща към прозрения за произхода на дадена дума отвъд привидностите ѝ. Не я отписвайте моля ви тази наука, защото както знаем всяка крушка си има опашка. Интуицията е в основата на прогреса, не закостенелия, разчитащ на очевидности разум! Ами че то има „академици“, които кариера направиха с тази наука. Както и да е, шморц може би е една от ония думи, които са плод на народния гений, фолклора така да се каже, където авторски права няма и всеки „шерва“ и „тегли“ каквото има в главата си, и не се стреми да води отчет за това.
Ама и фолклора винаги съм го подозирал, че не е чак толкова неведом и неконтролируем колкото изглежда щот все пак както знаем всичко си има начало. Даже и вицовете. Може би някой академик-сухар с нулево чувство за хумор нейде из аулите е изобретил тоя термин „фолклор“ и му е лепнал анонимност понеже самият той една смешка не е могъл да произведе през целия си кух, посветен на „науката“ живот.
Да живей чалгата!
П.П. Тва последното е литературен похват и моля ви не бива да се взима насериозно.
– Ха! Тва не е ли шморца, ве? Ко стаа шморц?
веселяшко обръщение към познат
Ко прайш бе, шморц!
“Лош шофьор“ – явно както други и аз си съчиних тази дума без да съм я чувал, за да възкликна някак спрямо този, който ме е засякъл, докато возя сина си на задната седалка ;-)
Наистина ми звучи, като рошаво, невъзпитано, клатушкащо се, миризливо животно.
Пусни мигача, бе шморц!
тъп, миризлив селянин
Този е голям шморц.