шматкар
1. Завеян и непоследователен, наивен и често неориентиран човек, който се лута в действията си и не постига никога нищо конкретно.
Производно на „шматка”.
2. Обидно обръщение, подобно на „загубеняк, смотаняк”.
1. Него нали го знаеш к'ъв е шматкàр - сам нищо не може да направи. Трябва някой постоянно да го бута отзад...
2. Еей, шматкар! Къде обикаляш само... като улав?!
39
6