чаламба
Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво, на помощ идва свитата от ибрикчии, предвождана от главния ибрикчия. Двама от помощниците поемат под мишници султана, докато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, той обвива в прегръдките си главата на султана, милва я нежно и шепти успокояващо: „Хайде, Ваше Величество, малко остана“ или „Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине...“.
През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, затоплят водата и кърпите, и т.н. Когато главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода, като особено внимание се отделя на гънките. След това старателно подсушава с меки кърпи и налага пудра (в онези години най-вероятно обикновен талк) по задника на господаря си.
Един от помощниците му подава шишенце с благовонно масло. Главният ибрикчия пуска точно една капка да се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение я „втрива“ в ануса на султана, викайки с цяло гърло “чаламба”.
Докато помощниците обличат султана, главният ибрикчия анализира материала в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство.
Я, Михале, една и ми направи една чаламба, че и бездруго седи с ръце в гъза.