чалготека
Дискотека, в която се пуска предимно чалга; селска дискотека.
Абе, в тоз Бургас само чалготеки има!
Дискотека, в която се пуска предимно чалга; селска дискотека.
Абе, в тоз Бургас само чалготеки има!
(получено от „чалга” и „дискотека”)
Нощно танцувално заведение, което освен „танци” и „музика” (последната - често пъти „на живо”, т.е. на плейбек) предлага и някои допълнителни „забавления и екстри” - каквито не се намират в никое друго заведение от такъв тип.
Уникалното при чалготеката е, че тя предразполага „танцуващите” към много по-разкрепостени и „разчупени” начини на себеизразяване - което всъщност не е чудно, предвид по-първичния, вихрен, буен... - абе, с една дума, „чалгарски” - темперамент на голяма част от посетителите... Свойствени за чалготеката са например: щракането с пръсти и мощното свиркане с уста (с четири пръста в нея), качването и „танцуването” (т.е. мятането на гьобеци) върху масата (за мъжете - задължително гол до кръста), „мятането на салфетки” (вж.) до умопомрачение, и - не на последно място - възможността лично да провериш доколко естествен е силиконовият бюст на „пеещата” „на живо” изпълнителка, докато й пъхаш фалшиви долари в пазвата (по-заможните могат и някои други неща да проверят)...
Изобщо, чалготеката е едно такова място, където е възможно (почти) всичко... И където си отпускаш душичката докрай, оставаш без абсолютно никакви задръжки (направо „немаш никакви комплекси”) - и се потапяш изцяло във вихъра на чалгата („чака-рака, чундраляка-цука-цака, ооппп-сааааа!”) и вакханалията от плът наоколо („напипааай гооо!”), чувствайки се „като мега селския баровец” - уникален и неповторим, и като „Повелителя на кючека” - див, бесен и неудържим!
Е т'ва точно па е най-селската чалготека - пълна е само с най-бесните чалгари!
Довечера в Студентски чалготеките ш'се пръскат по шевовете, усещам...