чакаля
1. (прен.) чакам, кисна
2. причаквам.
Използва се във Варненско. Също и като съществително – „чакалене“. Идва преди всичко от звуковата прилика с глагола „чакам"; но във второто значение се усеща и несъмненият полъх от коварната и мършоядяща природа на чакала.
1. К'во правиш?
– Чакаля тука с едни приятели…
Сто часа чакалене – не си е работа.
2. Убиецът чакалеше зад ъгъла.
23
4