ча
Диалектно произношение на „чак”, характерно за някои шопски говори (винаги ударено). Много често се задържа при изговор - получва се едно удължено „чàаа”, което подчертава допълнително закъснението (1), отстоянието (2), степента (3).
1. Оти се забавихте толко, бе?!
– 'Ми тиа, наште, дойдоа чàаааа у 3 часò!
2. Абе, оно чешма има - ама е чàааааааа на другио край на селòто!
3. Абе, у наше село мое и да сме прости, ама чà па толко прости не сме!
9
2