холан
(тур.) За усилване при обръщение:
а) При несъгласие, възражение.
Ами къде ти е бил умът преди двайсет години? — Е, холан, пък ти, па чак двайсет години. Че на колко години съм сега! Ал. Константинов.
б) При недоволство, яд, възмущение.
Кой е тоя човек? — Холан, остави се — кипна изведнъж Сарандовица, — изправил се насреща ми като свещ. Йовков.
Какви са тези болести, холан, какви са тези чудесии! — кряскаше той. Г. Караславов.
в) При упрек, укор.
Холан, дядо Иване, много си лош. Йовков.
Е, холан, и ти! Остаря, пък умът ти като че още не е дошъл. И. Волен.
г) При изненада, учудване.
Хайде, холан — учуди се Сали Яшар. — Че нали казаха, че го убили? Йовков.
О, я гледай, я гледай! Холан, докторе, барем да съм ти се надявал! Дим. Ангелов.
д) При увещаване, убеждаване.
Я, холан, оставете се от тази вечеринка — какво ще правите там? Ал. Константинов.
г) При изненада, учудване.
Хайде, холан / — учуди се Сали Яшар. — Че нали казаха, че го убили? Йовков.
Я, холан, оставете се от тази вечеринка — какво ще правите там?