фонокарта
1. в близкото минало – телефонна карта с платени минути за обаждане от уличен телефон (телефонна кабина); като изработка досущ като стандартните банкови кредитни или дебитни карти
2. в днешно време – общо и обезличаващо название за всеки тип подобна карта (например карта от супермаркет, библиотека, болница, носител на SIM карта и т.н.), която не представлява особена ценност за притежателя ѝ, но може да му послужи в чисто практичен аспект
1. Останали са ми само 5-6 минути във фонокартата, така че не можем да говорим много.
2. Ако ти е блокирала вратата на микровълновата, можеш да си я отвориш с фонокарта.
0
0