1. (с ударение на „у”) място, на което се вършее; харман
2. (с ударение на „о”) лайно, изменено от „говно” (гомно)
1. „Думата гумно е архаизъм за мястото, където са се събирали снопите, развързвали са се, вършали са реколтата и са веели овършаното; така, хвърляйки нагоре зърното, вятърът е отвявал слама, люспи и други примеси, а на земята е падало само зърното.”
2. На излизане от химическа тоалетна:
– Кенефа е пълен догоре с гумна - направо се удуших.
Кръгла площадка на открито в двор на къща или вън от селище за извършване на вършитба. Прави се през лятото. Опъва се въже, което завършва на края с клечка, и се очертава кръг с различна големина според нуждите - в полските райони средно 20-25 м, в планинските 6-7 м в диаметър. По направа гумното бива: трамбовано с плява и пръскано с вода, измазано с глина и животински тор, каменно - покрито с гладки тънки плочи (тикли) и оградено с перваз от набити камъчета (в Родопите). В Западна България в средата на гумното има забит кол, наричан стожер (строжър), около който се нареждат развързаните снопи, а добитъкът, завързан за него с дълго въже, обикаля и тъпче снопите. Днес вършитбата е механизирана