умник
някой много умен, но се използва почти винаги иронично – за някой, който (изглежда, че) се мисли за такъв (а не е)
Той, нашия, си е умник. Стра-а-а-а-ашен умник – леле-мале…
* * *
Ей, браво бе, ти си бил голям умник! Направо гениален!
29
6