тарикатщина
Тип житейска философия: да си служиш с измами, хитрости (тарикатлъци) - с цел да се облагодетелстваш лично и да извличаш полза от всяка ситуация - независимо от стойността на спечеленото (може и да не е много) или от това какви ще са последствията за ощетените.
Всъщност истинската тарикатщина върви ръка за ръка с чувство на самодостатъчност и самодоволство, и изключва каквато и да било мисъл за жертвите във всеки отделнен случай - напротив, те са смятани от „тариката” за абсолютни „балъци” и „нещастници”, които си получават точно това, което заслужават, щом са се оставили да бъдат надхитрени от него.
Ако обаче тарикатщината не е истинска, „завършена” (или по някаква причина се увенчава с неуспех), тя буди най-често всеобщо презрение и присмех; в такъв случай говорим за „евтина тарикатщина”, понякога дори и за „селска тарикатщина”.
Отделната проява на „тарикатщина” (или дори само опит за такава) също бива наричана с това име, както и „тарикатлък”.
Знаеме го Бонев - тарикатщината си му е в кръвта на него!
Еми, то не може (едва ли не) всеки втори да се обогатява чрез тарикатщина, и обществото да прогресира като цяло!
Тия па! Кой очакват да се върже на тая евтина тарикатщина?!
Еей, аман от тоя Батков, бе! Тия, неговите тарикатщини, край нямат! - изказване на левскар.