та дрънка
Изключителен, във висша степен (казвано много често с ирония). Вероятно най-първо се е използвало в израза „кух, та дрънка” - от сравнението на главата на въпросния човек с кратуна (кратуната, като я разклатиш, дрънка - заради намиращото се вътре в нея семе). От тук директно е преминало в „тъп, та дрънка”, а след това - в най-различни изрази, и положителни, и отрицателни...
Малеее, тоя колко е тъп! ... Тъп, та дрънка!
(иронично) Да бе, да! Много е умен! Умен, та дрънка!
...
– Ама Джиката е пич бе! - ти съмнявал ли си се?!
– Как бе?! Пич, та дрънка!
46
8