стипца
1. народно название на неорганично химично съединение с множество приложения, най-често влизайки в състава на други съединения. Използва се в кулинарията за придаване на твърдост, тъй като има стягащ ефект (понякога е сред съставките на бакпулвера), също и в медицината - за кръвоспиране при повърхностни рани (коагулант), в козметиката - като помада (гел), в изобразителното изкуство - като сгъстител на бои и пигменти, при направа на пластилин и пр. Стипцата е с леко кисел вкус и оттук именно идва и прилагателното „стипчив”.
2. (прен.) стиснат човек, скъперник, скръндза, пинтия
1. Стипцата се добива при смесването на калиев и алуминиев сулфат. Продава се във вид на безцветни, прозрачни кристали или като бял кристален прах. Тя се разтваря по-лесно в топла, отколкото в студена вода.
2. Еей, голяма стипца е тоя! Ц-ц-ц...