сладур
1. приятен, симпатичен, забавен (независимо от пола; в ж.р. се използва и „сладурка”, но също и без изменение – унисекс)
2. сладък, готин, привлекателен (обикновено за човек от противоположния пол); ж.р. сладурана
3. всякакъв вид сладко и умиляващо създание, в това число малко детенце или куче
4. тип снизходително обръщение към съперник
5. (саркастично) гаден, антипатичен, неприятен, досаден тип – предимно в мн.ч., по отношение на неприсъстващи, далечни и висшестоящи хора, чиито действия говорещият не одобрява (произнася се провлечено, натъртено, като възклицание).
1. „Тоя Живко е голям сладур, обаче – напълни ми душата просто. А и к'ви бъзици обажда!”
„Петя също е голям сладур – голяма симпатяга е!”
2. „Момичета, да знаете какъв сладур видях преди малко...!”
„Дидето е голяма сладурана/страшна сладурана.”
3. „Къдееееееее беее, сладур?”
4. „Аууууууу - гледай го какъв е сладур! Направо ми идва да си го взема вкъщи!”
5. Към съкварталец:
– Чу ли - тия пак щели да затварят улицата да я ремонтират - а уж пролетта бяха приключили с ремонта...?!
– СЛААА-ДДУУУУУУУРРРИ...!!!