селския идиот
1. слабоумен или психичноболен мъж (най-често безобиден), живеещ в село или малък град и превърнал се в нещо като нарицателно за неговите съселяни/съграждани. 2. По неписано правило се приема, че всяко по-малко населено място си има (поне) по един такъв, така че понякога, поради липсата на реален (освидетелстван) такъв, е много вероятно за такъв да бъде нарочен някой малко по-ексцентричен и/или по-слабо интегриран в местното общество индивид. 3. Което, от своя страна, може да засили ролята на предразсъдъците при „идентифицирането” на такива индивиди, което пък да доведе до стигматизация. Вероятно именно поради този едва доловим колективен натиск в някои случаи може да се стигне и до шеговито самоидентифициране със стереотипа от хора, които сами приемат себе си за по-ексцентрични от околните и избягват умишлено по-задълбоченото общуване с тях.
1. Еееее, 'ма как така не го знаете Манчо, бе?! Ми че той е селския идиот!
2. Тоя само обикаля насам-натам – вечно омърлушен, вечно сам, без жена, без работа – заприличал е на селския идиот.
3. Абе по принцип знам, че не е много хубаво да ходиш сам из полето, ама аз нали съм си селския идиот – така че въобще не ми дреме.