рококо
м. р. ед. ч. Мъж в края на младостта си, живеещ още с принципите, желанията и отговорностите на тийнейджър. Винаги с истеричен избухлив нрав, вечно недоволен и критичен. Мъж с нереална самооценка, глезен и нахален в желанията си, неизпълняващ обещанията си, лъжещ, за да се измъкне от ситуация.
Рококо ми звънна и каза „квак“, иска да потопим жабката, че тъкмо му светнало днес след Борущица и вече е готов.
2
0