разбълниквам
1. разклащам (течност в съд); от разг. глагол „бълникам”
2. (прен.) разбърквам, разстройвам; вероятно от неправилна асоциация с „разбъзиквам”
1. Еми разбълникай го малко и ще видиш, че е наполовина празно…
2. Не ги слушайте – разбълникали са им се мозъците на тия.
18
3