пуклисар
Някой, който се мъкне постоянно след друг(и) с надеждата да получи нещо (дадено под формата на милостиня) или да бъде приет в компанията.
Думата е получена от израза "ходя (след някого) като по клисар" - от неправилното смесване на предлог и съществително, като вторично се изменя и "правописът" (среща се и вариантът "поклисар"). Значението идва от дейността на някогашните клисари - църковни прислужници, които се занимавали със събиране на подаяния за църквите (под формата на пари, хранителни продукти и др.) - които явно са привличали след себе си я някой бедняк, я някой бездомник или просяк, който се е молел да получи нещо от събраното...
"Абе той сега го раздава баровец... ама си го спомням колко беше смотан навремето, горкия... Само се мъкнеше като пуклисар след нас - и чакаше нещо да го почерпим... или да го вземем с нас някъде..."
"А ти какво само ходиш като пуклисар след тях - не виждаш ли, че пет пари не дават за тебе?! Нямаш ли собствено достойнство?!"