приятелче
нечий (близък) познат, приятел, авер.
Използва се преди всичко в трето лице - най-често, когато някой разказва за него в компания - и го хвали, или, по-точно, хвали себе си чрез него. Един вид, разказващият набира „точки респект” пред другите чрез някакви ценни качества (или постижения) на „приятелчето” (1) или в опит да изпъкне като „разбирач”, осланяйки се на чужд авторитет (2)...
1. Едно мое приятелче е републикански шампион по таекуон-до... и нема'а ти каам кво ги прави!
2. Имам едно приятелче дет' кара „А Шестица” и нама' ти каам колко ядове имаше с нея!
Едно приятелче скоро си дойде от Испания и вика, че там било слаба работа...
34
7