пия тютюн
(остар.) Пуша с лула, наргиле (но също се използва и за цигара); в класическото значение – с дълбоко вдишване на дима в дробовете.
Изразът вероятно е дошъл в българския от турски (от времената на Османската империя), а глаголът „пия” се е използвал и не само за пушене на тютюн, но също и за хашиш, опиум и др.
„Селим бей отиваше всяка зима в Битоля, както мнозина преспански бейове и агалари.., за кеф — да пият скришом ракия и хашиш.“
„Бахтияр ага пиеше афион и цял беше пожълтял и подпухнал, дори и очите му бяха загубили блясъка си.“ (Д. Талев - „Илинден“, „Преспанските камбани“).
„Много тютюн пиеш майка.“ (Г. Караславов)
0
0