паша
Храна, хапване.
Стига опъва ластиците*, аре на паша в "Уго".
(*стига работи)
9
3
Храна, хапване.
Стига опъва ластиците*, аре на паша в "Уго".
(*стига работи)
1. (ист.) почетно звание на високопоставен големец в Османската империя. Било присъждано преди всичко на армейски генерали, местни управители, висши сановници и др.
2. (прен.) сравнение за мъж, на когото се прислужва и угажда, докато той се излежава и си гледа кефа. Подобно на „бей”.
1. Преди Освобождението на мястото на днешния дворец „Врана” се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. (Уикипедия)
2. Жена се оплаква от съпруга си: – Изтегнал се пред телевизора като някой паша и чака някой да му прислужва!