ошмуган
1. (за предмет) похабен от времето, от прекомерна употреба; изтъркан, очукан, протрит; (за растение) със свит, спаружен, посърнал вид
2. (за човек) смачкан, свит, съвсем окаян на вид; изстрадал, очукан, смачкан от живота
„Ошмуган” е еквивалент на „ошмулен”, „ожмулен” и подобни.
1. Абе, тоя чадър нещо изглежда бая ошмуган - като го отворя, да не се разпадне?
От повече от седмица не беше поливано (цветето), и беше съвсем ошмугано.
2. А човечеца един такъв ошмуган.../ един такъв шмугав..., ошмуган...
27
10