отрок
(ист.) зависим от феодала селянин, в Средновековна България. „Отроците” (за разлика от „пàриците”) нямали право да притежават своя земя и най-често работели като слуги и ратаи в личните владения на феодала.
„Каза се и се потвърди, че нашето царство ще бъде справедливо, ще бъде царство и на нищия, и на последния отрок, та и богомилите го приеха като свое царство.” (Димитър Талев - „Самуил”)
10
1