непукист
Някой, който изобщо не се впечатлява от неща, на които повечето хора реагират емоционално - с вълнение, тревога, шок, раздразнение. Използва се и в положителен, и в отрицателен смисъл, в зависимост от ситуацията.
В първия случай се отнася за човек, който остава стабилен, запазва самообладание в труден момент (1), а във втория - за човек, който реагира твърде сдържано в момент, когато би трябвало да бъде по-ангажиран със случващото се около него (2).
1. Аз си падам малко непукист, не се шашкам така лесно.
А и той Стефан по принцип си е непукист - него го бòли кура!
2. Тоя е некъф пълен непукист, бе братче! Ти му обясняваш колко важна и спешна е работата, а той си продължава с неговите тъпотии, 'се едно изобщо не те е чул! 'Бати идиота!