мрън-мрън
1. Неясно и неуверено говорене, с прекалено тих глас; мрънкане, говорене под носа
2. Изразяване на негодувание, но по жалък, недостоен (и досаден) начин; мрънкане, оплакване.
1. Приказва нещо, ама нищо не му се разбира! Мрън-мрън!
Ама говорѝ малко по-високо, де! Какво е това?! Мрън-мрън!
2. Ей, омръзна ми от тоя, значи! По цял ден - мрън-мрън, мрън-мрън!
Ама и тая, Радка, е голямо мрънкало! За това - мрън-мрън, за онова - мрън-мрън...!
57
6