маруся
маруся е русенското наименование на кренвиршката
Митьо, ела да си вземем по една маруся, че са тъкмо топли.
маруся е русенското наименование на кренвиршката
Митьо, ела да си вземем по една маруся, че са тъкмо топли.
име на въображаем кон от детството, популярно навремето сред българските деца. Идва от името на дървено конче от съветското анимационно филмче „Марусина Карусель” (1977 г.), от което е останала и репликата „Искам на Маруся!”. Беше използвано (често на шега) от децата по време на игра, при която се имитира езда - когато например детето е яхнало пръчка или нещо друго, заместващо коня.
Малко дете, яхнало люлеещо се конче на панаир:
– Дий, Маруся, дий!
шеговито нарицателно за (предимно) двуколесно превозно средство, най-вече мотоциклет. Може да бъде чуто като галено име за самата машина от страна на нейния притежател. Понякога може да се използва и за велосипед, като в такъв случай се намеква, че същият притежава някакви особени, едва ли не уникални характеристики.
Маруся може да бъде и чисто въображаемо превозно средство, в някаква хипотетична ситуация.
Изказване на пишман моторджия:
– Еех, аз що не си 'зех един мотор навремето... Щеше да е много яко тва - когат' те стегне шапката, яхваш Маруся и отпрашваш!
Маруся е умалително име на Мария и означава любима.
Маруся, любима моя!