кисел гъзар
Тип претенциозен и изкуствено надут гъзар, който компенсира за вътрешните си противоречия и комплекси с външното си държане - и преди всичко с постоянно киселото и сърдито изражение на лицето си. С него той изразява „върховното” си пренебрежение към (почти) всичко и всички..., но най-вече към разни келешчета от категорията „уонаби гъзари”, към по-скромни и неекспанзивни типове, към служители и обслужващ персонал (освен ако не става въпрос за атрактивни сервитьорки), та дори и (с елемент на погнуса) към разни несретници и просяци по улиците, и пр.
Често срещан в центъра на София (района на „Витошка”) типаж - и изобщо, в големите градове и по курортите - особено около „престижни” (лукс, VIP) заведения и барове... Много често киселият гъзар паркира точно пред заведението и слиза от колата с добре премерени, почти кинематографични движения, от които лъха хлад и самоувереност. Обикновено е с тъмни очила, но според случая те може да са вдигнати и на челото му - тогава присъстващите усещат още по-пълно ефекта на онзи характерен, бегъл (почти недоловим), студено-презрителен поглед - който сякаш казва: „Пфф, кви сте вие, бе?!” - и който върви в едно с киселата физиономия при гъзарите от този тип...
Спира едно БМВ - и от него слиза един кисел гъзар...
Мега киселите гъзари днеска по „Витошка”...