излужен

Прич. мин. страд. от излужа като прил. Спец. За почва, скали и под. — при който под въздействието на водата е разтворено варовитото вещество и са образувани ходове и празнини.

С увеличаване на валежите при наличието на лесостепна растителност черноземните почви са видоизменени в оподзолени и излужени черноземи, които преминават в сиви горски почви. Геогр. X кл, 71.