жус
(в някои игри на карти) Изкарваш точно толкова, колкото ти трябва, за да не си „вътре”. (разг.) Не взимаш нищо отгоре (нищо прекалено). Нито печелиш, нито губиш.
Вероятно идва от френското "juste" („точно”) – като произношението е леко побългарено.
На мен ми трябват още две ръце и съм жус.
Той Борето е жус - и е доволен.
39
9