(тур. esnaf - „занаятчия”, „дребен търговец”, от араб.) Затворени производствени сдружения на занаятчии - дребни стокопроизводители от един занаят, през Възраждането и в първите десетилетия след Освобождението 1878г.. Създават се по обичаен път и под влияние на западноевропейските цехове и на турско-арабските сдружения. Поради недостатъчните изследвания за началните стадии на българските еснафски организации не може да се определи точно времето на тяхното обособяване и организационните форми на първоначалното им изграждане. Има сигурни данни, че еснафските организации вече съществуват през XVIII в. Получават официално признание от османската държава чрез фермана на Мустафа хан III от 1773г., който определя тяхното устройство, функции и компетентност. Имат за цел да пазят производствените интереси и да уреждат стопанско-правните отношения на членовете си. Стремят се да премахват конкуренцията между отделните самостоятелни производители (майстори) и да отстраняват от производството нечленуващите в еснафските организации занаятчии. В еснафските организации се изявява дружествената форма на занаятчийската собственост, която съответства на феодалната структура на османската държава. В сдруженията се включват майсторите (самостоятелни занаятчии и производители със собствен дюкян), калфите (подмайстори) и чираците (ученици). След определен стаж чиракът става калфа, а калфата по решение на общото събрание добива майсторска правоспособност. Органи на еснафските организации са общото събрание на майсторите (лонджата), устабашията (първомайсторът, председателя на еснафа) и неговите помощници - егитбашията и чаушът. Лонджата се събира обикновено в неделен ден след черковна служба. Има широка власт и компетентност: избира ръководството (настоятелство) от 3 - 5 майстора (понякога и повече) за срок обикновено от Димитровден до Гергьовден, а понякога и за 2 г., избира първомайстора и неговите помощници, прогласява новите майстори, осъществява правораздавателни функции - налага наказания на провинилите се членове (еснафски съдилища), приема устава на еснафа (т. нар. кондикс или ригули), определя цените на стоките, провежда контрол върху произведените от еснафа стоки, отпуска кредит на членовете, разглежда сметките на еснафската каса, одобрява приходите (произхождащи от периодични вноски на членовете на еснафа, от вноските на новопроизведените майстори - т. нар. „башкалък”, от налаганите глоби, от лихвите на отпусканите заеми, от дарения с благотворителна цел) и разходите (за данъци, за постройка на чешми, мостове, улици, за дарения и помощи на училища, читалища и черкви, за заплати на учители и др.). Общото събрание решава и др. въпроси от полза за еснафските организации и селището. Устабашията е представителният орган на еснафската организация, чрез който тя влиза в правоотношения с държавните и общинските органи и с трети лица. Той свиква заседания на лонджата. Грижи се за приходите и разходите, за доброто име на еснафската организация, за калфите и за чираците. Егитбашията като помощник на устабашията често изпълнява задълженията на касиер. Чаушъτ има административно-изпълнителни функции - привежда в изпълнение решенията на първомайстора и на общото събрание. Към еснафските организации се създават сдружения за кредитна взаимопомощ - занаятчийски каси, които отпускат помощи и лихвени заеми на членовете си.
Ценни данни за еснафските организации дават запазените устави и др. документи на еснафа - някои от тях съхранени в съвременните етнографски и исторически музеи в Троян, Трявна, Габрово, Пловдив, Копривщица, Панагюрище, Брацигово и другаде. От поименен списък за издадени тескерета на майстори от Троян от 1872г. се разбира, че по това време в града има над 20 еснафските организации, които обхващат почти всички занаяти: абаджийство, грънчарство, кожухарство, обущарство, ковачество, самарджийство, бояджийство, медникарство, мутафчийство, кафтанджийство, сапунджийство, шивачество, бъчварство, бакалство, ножарство, хлебарство, гайтанджийство, тенекеджийство, търговия, кожарство и др.
Еснафските организации са огнища на българското обичайно право и крепители на самоуправлението на българските общини по време на османското иго. Определят до голяма степен обществения, стопанския и културния живот на селищата и стават сила в Османската империя. Играят значителна, полезна, прогресивна и борческа роля за националното израстване и за запазване на националната самобитност на българския народ. След Кримската война 1853-56г. занаятите започват да западат поради конкуренцията на западноевропейските стоки. Този процес продължава и се засилва с развитието на капиталистическите отношения след Освобождението. Със западането на занаятите, дейността на еснафските организации намалява, отслабва и става ненужна.