епитимия
(гр.) духовно наказание на каещ се за греховете си християнин, има възпитателно и укрепващо вярата му значение
Те се дават за укрепване на волята в борбата с греха и биват обикновено: пост (извън задължителния за всички християни), молитва (извън ежедневното правило), поклони, ходене в храма на всички служби, по-усърдно четене на Словото Божие, раздаване на милостиня и други добри дела, пътуване до свети места. При по-тежки грехове духовникът може и да го отлъчи от приобщаване със Светите тайни, т.е. от приемане на Светото причастие за определено време. Ако, въпреки епитимиите и молитвите на Църквата съгрешилият не се вразуми и покае, Църквата го изключва от обществото на вярващите и го оставя на Божията воля, изричайки анатема над неразкаялия се