еничар
1. Турски войник по време на Османската империя който от бебе или дете е бил откъснат от българско християнско семейство, потурчен и обучен да брутално убива като касапин.
2. Предател, измекяр, мошеник, враг, интересчия, меркантилен и арогантен човек който е зарязал приятели и семейство и работи само за личните си интереси.
1. “ Бил се е Марко с турци – еничари, бил се е Марко, три месеца време „
Из „ Крали Марко освобождава три синджира роби „ – народна песен
2. Много хора станаха еничари заради лични интереси и меркантилност.
38
7