еничар

1. Турски войник по време на Османската империя който от бебе или дете е бил откъснат от българско християнско семейство, потурчен и обучен да брутално убива като касапин.

2. Предател, измекяр, мошеник, враг, интересчия, меркантилен и арогантен човек който е зарязал приятели и семейство и работи само за личните си интереси.

1. “ Бил се е Марко с турци – еничари, бил се е Марко, три месеца време „

Из „ Крали Марко освобождава три синджира роби „ – народна песен

2. Много хора станаха еничари заради лични интереси и меркантилност.

Никола от Добрич
25 Feb 2025 в 21:32:46 ч.
23 1

еничар

Напоследък се използва като нарицателно за служители на МВР /полицаи, които си спечелиха славата на антибългарска структура.

Полицаи Станков е голям еничар!

Народна Милиция от Благоевско РУ
10 Dec 2014 в 02:11:47 ч.
45 28

еничар

1. ист. Турски войник от християнското население, вж. еничари; 2. прен. Жесток човек

Admin от София
09 Mar 2011 в 10:22:58 ч.
33 24

еничар

потурчен християнин, войник от турската пехота

Admin от София
09 Mar 2011 в 12:22:54 ч.
19 12

Добави алтернативно значение

Докладвай нередност