емлячни регистри
Книги, в които се регистрират недвижими имоти (земя, постройки и съоръжения) на отделни граждани и предприятия. В България емлячни регистри започват да се водят през време на османското иго. В емлячните регистри се регистрират недвижимите имоти с оглед гарантиране от административната власт на собствеността върху тях и облагането им с данъци. Водят се във всяка община. В тях се описват недвижимите имоти на територията на общината независимо къде живеят собствениците им. Земята се описва по парцели – културен вид (нива, лозе, естествени ливади и др.), площ (в дка), месторазположение, граници, категория и стойност (лв.). Постройките се описват по местоположение, вид, конструкция, етажност, застроена площ, застроен обем, стойност. Съоръженията се описват по местоположение, конструкция, мощност и стойност. На основата на емлячните регистри при поискване се издават документи за собственост върху даден имот. След „социалистическото” преустройството на селското стопанство емлячните регистри в България изменят първоначалното си значение. Земята се стопанисва главно от ТКЗС, ДЗС, АПК и се отчита чрез нови поземлени книги и листове; въвежда се подоходния данък и данните за земята не се използуват за нуждата на данъчното облагане. Сега имат историческа, а не юридическа стойност.