дисимилация
1. Книж. Изменение, което разрушава сходство, подобие; разподобяване. Противоп. асимилация.
2. Биол. Процес на обмяната на веществата в живата материя, при който асимилираните вещества се разпадат на по-прости съединения, в резултат на което се отделя необходимата за организма енергия. Противоп. асимилация.
3. Езикозн. Замяна на един от два еднакви или сходни звука в една дума с друг, по-малко сходен с този, който остава без изменение; разподобяване. Противоп. асимилация.
— От лат. dissimilatio през фр. dissimilation и нем. Dissimilation.
2- Дисимилацията на въглерода чрез растенията и животните е част от кръговрата на въглерода.
3- Дисимилация се наблюдава напр. в изговора на 'колидор' вместо 'коридор'.
0
0