двойкаджия
1. слаб ученик (получава предимно „двойки”)
2. (прен.) изостанал, опашкар, слабак - използвано най-вече в журналистически материали, политически изказвания и пр.
(вж. опашкар)
1. Гелето е двойкаджията на класа.
2. „Държавата ни е превърната в двойкаджия, който току-що е получил поредната си слаба оценка.” - от изказване на бивш министър и настоящ вицепремиер
20
3