гьоторджия
1. човек, който не пази и знае само да хвърля, блъска, тръшка и чупи;
2. някой, който не влага усилия и прецизност в това, което прави, върши всичко „отгоре-отгоре“, колкото да не е без хич.
среща се още като „гьотУрджия“ или „гьотЕрджия“
1. „Пешко е голям гьоторджия, изпотроши всичките си нови играчки за нула време…"
2. „Тоя майстор е такъв гьоторджия, така е лепил плочките в банята, че днеска, докато се къпах, цял ред от тях се стовари на земята… после ще ми го хвалят, че много добре работил…“
6
0