губерния
(рус. от лат.) 1. Основна административна и териториална единица в дореволюционна Русия, запазена и в Съветския съюз до разделянето на страната на райони; 2. Най-голямата административно-териториална единица, въведена в България през 1877г. от Временното руско управление. Губерниите се създават с Проект за учредяване на първоначалното военно полицейско управление в завзетите от войските земи и с Проект за главните основания на гражданското управление в санджаците (губерниите) и казите (окръзите) в българския край. Първоначално се създават 8 губернии - Свищовска, Търновска, Русенска, Тулчанска, Видинска, Софийска, Сливенска и Филипополска (Пловдивска), които включват общо 56 окръга. След Берлинския договор 1878г. губерниите стават седем: 5 в Княжество България: Софийска, Търновска, Видинска, Варненска, Русенска, и 2 в Източна Румелия - Пловдивска и Сливенска. Тулчанска губерния остава в Румъния. За ръководител на губерния се назначава губернатор, който управлява с помощта на вицегубернатор и губернски съвет, учреден 1878г. като висше колегиално административно учреждение съгласно Временното положение за губернските управителни съвети. Окръзите в княжеството стават 21 поради намалената територия на България по силата на Берлинския договор 1878г. Със Закона за административното деление на Княжество България (1880г.) губернията като административна единица се премахва.