грифон
(фр. griffon от гр. grypós - „извит”, „крив”) 1. Митологично животно с лъвско тяло, орлова глава и криле. Заема важно място в митологията на Древния изток и на тюркските народи (според византийския историк Прие от V в. аварите са изтласкани от старите си поселища от много грифони). Изображения на грифони са широко разпространени в изкуството на народите на Древния изток, на траки, гърци, римляни и др. Като декоративен елемент грифоните се срещат и в старобългарското изкуство - в каменната пластика на Велики Преслав (X в.), върху златните кани от старобългарското Нагисентмиклошко съкровище, върху една от плочите с релефни изображения (XII в.), открити при Стара Загора. Името грифон се споменава в прабългарския надпис, намерен при с. Малък Преславец, Силистренска област; гриф 1.; 2. Каменен архитектурен орнамент, който представлява гриф 1.; 3. зоол. Порода кучета с дълга козина