горд балканец
Прозвище за индивид от мъжки пол, произхождащ от Балканския п-ов
(и славяноговорящ - т.е. българин, сърбин, македонец...), което се използва най-вече в чужбина, в страните от Западна Европа
(по време на екскурзия, гурбет) от негови сънародници, пребиваващи по същото време там, най-често негови спътници или колеги.
Прозвището се дава се само на хора, отличили се с гордо и демонстративно незачитане на нормите и етикета на цивилозованото западно общество. Това незачитане най-често се изразява чрез действия като: юнашко храчене по улиците, хвърляне на фасове, люпене на семки (които „гордият балканец” си носи специално за целта от родината - в пакетче), псуване на висок глас и на майка (или на „пичку материну”) - най-често по адрес на нищо неподозиращи чужденци (или такива, които гледат уплашено - като мишоци), слушане на чалга/сръбско в хотела/квартирата на високи децибели („волумето на мах”), спорадични „приятелски” сбивания с други „горди балканци” от близкото обкръжение, трошене на чаши и чинии (в имитация на гърците) и пр., и пр.
А не мое ли 'а 'зема 'а се изпикам èее тука, на кьошето - като горд балканец?!
Глей го тоа! Брао беее! - изхрачи се на улицата като горд балканец!
Е мое ли я като горд балканец да не надуем Сашо Роман насред Брюксел - ама така, че да ме чуят и да ме видат 'сички, и да се чудат шо стаа?!
(изказвания на различни наши сънародници в чужбина)