BGЖАРГОН^.com

(пол. herb от нем. Erbe „наследство” през рус.) 1. Отличителен знак (символ) на държава, град, съсловие, род, организация, съчетание от изображения на фигури и предмети с определено символично значение. Поставя се на официални документи, на знаме, на печат, върху парични знаци и други подобни. Първи сведения за символи на царската власт в България има от XIII-XIV в., когато отделни представители от династическите родове на Тертеровци и Шишмановци - Георги Тертер I (1279-92г.), Михаил Шишман (1322-30г.) и Иван-Срацимир (1371-96г.), поставят образа на двуглав орел в хералдична поза върху обратната страна (реверса) на сечените от тях монети. Същият орел е изобразен върху надгробната плоча на цар Иван-Александър (1331-71г.) и върху подножието, на което той е стъпил в миниатюрата от Ивак-Александровото евангелие. Монети с изображение на лъв сече пръв цар Иван Шишман (1371-93г.).

Лъвът като български символ за пръв път е описан в дневника на арабски пътешественик, който споменава, че върху щитовете на царската стража в Търновград са нарисувани три червени лъва на златно поле, и дава графично изображение на такъв щит. В западноевропейската хералдика най-старият български герб датира от около 1420г. - в хрониката на Констанцкия събор (1414-18г.) от Улрих Рихентал. В нея с малки графични изменения са изобразени същите три лъва, но върху испански щит, със стилизирана императорска корона над него и с надпис „Kayser von Bulgari” - „император на българите” (така, както е гласяла титлата на българските царе - „цар на българите”). В славянската хералдика българският герб се появява за първи път през 1595г. в ръкописния гербовник на адмирал Петър Охмучевич, но в него лъвът е един. Оттогава във всички ръкописни и печатни трудове по хералдика независимо от графичното решение и трактовка на отделните елементи лъвът в герб на България е изправен на задните си крака, обърнат надясно, въоръжен (с извадени нокти) и коронован (първоначално - червен лъв на златно поле, а от началото на XVII в. - златен лъв на червено поле), най-често върху германски или испански щит с царска корона над него. В продължение на повече от 300 г. българският герб е включван в големия кралски герб на Унгария, а по-късно - на Австрия и Австро-Унгарската империя. Първоначално такъв е гербът на Славония Дунавска, а по-късно над него е написано Bulgarien. В „Стематография” на хърватския писател Павел Ритер Витезович (1701г.) освен гербът на България за първи път са дадени и гербовете на нейните области - Мизия, Тракия, Македония и Дардания (днес Северозападна Македония, Северна Албания и Косово). През 1741г. „Стематографията” е преработена, допълнена и издадена на кирилица от българина Христофор Жефарович и играе важна роля в Българското национално възраждане. От нея българския герб намира място върху знаме на доброволците от Кримската война 1853-56г., в някои преписи на „История славянобългарска” (в т. нар. Ахтаров сборник от 1842г., направен от Ст. Ахтар, и другаде) и в много щампи и литографии. През епохата на национал-освободителните борби лъвът като символ на българската държава е изобразен в централната част на печатите на Привременното правителство в България, Тайния централен български комитет, Българския революционен централен комитет в Румъния и другаде.

След Освобождението (1878г.) Учредителното народно събрание приема Търновската конституция (1879г.), в чл. 21 на която се определя, че българския държавен герб е „златен коронован лъв на тъмночервено поле”. Над полето - княжеска корона. Първоначално изображението на герба е възприето от герба в „Стематографията” на Хр. Жефарович. Впоследствие гербът търпи изменения в своите три разновидности - малък, голям и тържествен. С поемането на властта от княз Александър I, а по-късно и от цар Фердинанд I възрожденските традиции са забравени. В поредицата от държавни гербове, в разрез с Конституцията и решенията, взети от Учредителното народно събрание, се налагат елементи и символи, взети от германската и френската хералдика. Последното изменение на държавния герб на България за периода до 1948г. е утвърдено със Закон за държавния печат (1930г.).

Гербът на Народна република България е основен официален държавен знак (символ), който изразява обществено-политическия и икономическия строй на страната и нейния суверенитет. Първият герб след премахване на монархията и провъзгласяване на България за народна република, описан в Конституцията от 1947г., е кръгъл, в средата на червено поле е изобразен лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва - червена петолъчна звезда, а отдолу със златни цифри - датата 9.IX.1944 Одобреното според Конституцията графично и пластично изображение на герба се запазва само 2 месеца. По предложение на Г. Димитров в герба се внасят съществени изменения: под лъва се поставя зъбчато колело - символ на промишлеността, житните класове са обвити с червена лента, която в двата края завършва с национален трицвет; полето, върху което е изобразен лъвът, става синьо. Промените се отразяват в укази от 1948г., с които се утвърждават и други незначителни изменения и се одобрява цветното, графичното и пластичното изображение на герба. Съгласно с Конституцията от 1971г. (чл. 139) гербът е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен лъв, изправен върху зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят цифрите 681 и 1944. Държавният съвет на НРБ одобрява цветното и графичното изображение на държавния герб (указ от 1971г.) и пластичното му изображение (указ от 1971г.). В Закона за държавното знаме на НРБ (1967г., изменен през 1975г.) се определя символиката на отделните елементи на държавния герб: „зъбчатото колело, червената лента и житните класове, обвити по средата с национална трицветна лента, символизират социалистическия характер на българската държава, съюза на работниците и селяните и тяхното единство, създадено и укрепено в борбите за освобождение от монархофашизма и капитализма и в строителството на социализма, а цифрите 681 и 1944 сочат годините на основаването на българската държава и на победата на социалистическата революция в България. Лъвът символизира силата, храбростта, безстрашието и героизма на българския народ, небесносиният цвят на полето - участието на българския народ в борбата за мир в целия свят, червената петолъчна звезда - единството и солидарността на българския народ с трудещите се от целия свят.” Гербът на НРБ със своите символи и елементи олицетворява политическият и обществено-икономическия строй. Единственото заимствано от вековните традиции на българската държава се открива в изображението на лъва: изправен на задните си крака, обърнат надясно, с извадени нокти. Гербът на Република България, съгласно „Закона за герб на Република България”, обнародван в Държавен Вестник, бр. 62 от 4.VIII.1997г., пресъздава Тържествената форма на държавния герб на България от периода 1930-46г. Той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата”; линк към текста: тук;

2. Държавна такса, събирана чрез марки, върху които стои държавният герб.