гатанка
Кратки поетични народни умотворения, в които преносно се описват предмети или явления, които трябва да се отгатнат от събеседника. Гатанките са един от най-старинните фолклорни жанрове - възникването им се отнася към първобитнообщинния строй. Част от гатанките са свързани по произход със средновековни литературни източници (преведените византийски „Диалози”, богомилската „Тайна книга” и др.). Темата им е ограничена в света на видимото и осезаемото: за природата, човека, трудовата дейност, материалния бит и духовната култура. От същата конкретна среда са взети и образите, на които се уподобяват загатваните предмети, например: „Една капка мед по сичкио свет” (слънцето), „Десет брата с една брада” (чеснов лук), „Една бъчва, пълна с вино - половина бяло, половина жълто” (яйцето), „Две кладенчета - денем отворени, нощем затворени” (очите) и пр. В образите от гатанките са отразени обществената среда, някои класови отношения, понятия във връзка с устройството на Османската империя; срещат се всички названия на родови връзки. Забелязват се и следи от сатира, например: „Филип преде, Филип тъче, децата му голи ходят” (ръката и пръстите); „Два се попа за брадите дърпат” (дарак); „Църни калугери низ гора шетат, бел нерез ги тераше” (въшки и гребен) и пр. Основна жанрова особеност на гатанките е тяхната двучленност; връзката им с отгатката, чрез която се открива преносното им значение. Метафората е най-използваното изразително средство. Срещат се също метонимия, епитет, много условни названия, производни от съществуващите в езика думи или думи от тайни говори и звукоподражания. Гатанките са построени обикновено в ритмична реч, в тях изобилстват рими и алитерации. Един от най-ревностните събирачи на гатанки и други народни умотворения в България е Π. Р. Славейков. Някои български писатели използват гатанки в личното си творчество, други пишат гатанки за деца: Ц. Гинчев, Дядо Благо, Ас. Разцветников, А. Душков и др.