гайтанджийство
Занаят за изработване на гайтан. Възниква в края на XVIII в. най-напред в Карлово, Калофер, Сопот, предимно в селища, близки до центровете на абаджийското производство. Първоначално гайтаните се изработват ръчно - жените предат вълната и плетат гайтаните и производството е бавно. По-късно гайтанджията закупува преждата от жените-предачки и ги произвежда гайтана механизирано, като използва течаща вода за двигател. През I четвърт на XIX в. се въвежда гайтанджийският чарк, внесен за първи път в Габрово от Германия. Първият български чарк е произведен от габровски майстори-железари по модел, донесен от Брашов от неизвестен търговец. В продължение на 2 десетилетия габровци произвеждат чаркове и снабдяват Карлово, Калофер, Сопот, без гайтанджийството да се развие в града. Едва 1832-34г. в Габрово се развива гайтанджийство, което достига разцвет през 60-те г. на XIX в. Започва фабрично производство на прежда, с което се слага началото на текстилната индустрия в България. гайтанджийството допринася извънредно много за икономическия подем на подбалканските градове. Производството през 1860-70г. достига до 2 милиона оки годишно. По това време в цялата страна има 9000-10 000 чарка; в Карлово - около 2000, в Калофер и Казанлък - около 1000, в Габрово - 800, в Пирдоп и Сопот - по 700. Чрез чаршийските дюкяни, седмичните пазари и панаирите (особено Узунджовския и Ескиджумайския) българските гайтани се продават из цялата Османска империя, а също и в Румъния, Босна, Сърбия, Беломорието, егейските острови, Египет и другаде. След Освобождението гайтанджийството продължава да се развива и въпреки конкуренцията българските гайтани са търсени на турския пазар. Износът се увеличава и след Балканската война 1912-13г. и едва след I световна война 1914-18г. намалява. Днес гайтанджийството няма стопанско значение, сведено е до пасмантерийно производство, клон от текстилната промишленост