вятър го вее на бял кон
Човек, който си няма никакви грижи и се носи през живота самоуверено и без каквато и да било мисъл или тревога за бъдещето. Използва се най-често с леко пренебрежение за някой лекомислен и вятърничав младеж, с намек, че въпросният не може или не бива да бъде обвързван със сериозни отговорности и очаквания.
Вероятно се прави асоциация с юнакът/принцът на кон от приказките, на когото май единствената роля е да се появи в самия край и да спаси девойката/принцесата, а през останалото време никой не знае къде обикаля и с какво точно се занимава…
Използва се също и за жени понякога.
Абе остави го ти Ачо! – него вятър го вее на бял кон…
…Ти недей да разчиташ прекалено много на Мая – нея вятър я вее на бял кон…