възирам, вазирам
[възѝрам] ‒ (от френски Vas-y! ‒ букв. Вървѝ!, Давай!) ‒ махам се, омитам се, обирам си крушите, офейквам, изчезвам, бягам (оттука), чупя се
Побългарен глагол, идващ от френския израз Vas-y!, което буквално означава Вървѝ!, Давай!, Тръгвай! (според смисъла). Българското значение обаче се е видоизменило в негативен аспект, т.е. „Омитай се!“, „Махай се оттук!“, „Изчезвай!“, употребяващи се за човек, който не ни е приятен. Употребява се главно в разговорната и уличната реч и жаргона.
(Юношески мач в училищния двор)
‒ Аре пусни ма, 'е, Румба!
‒ Не мо'еш да играеш бе!
‒ А Емо как го пускаш, а?
‒ А 'е възирай 'е, левандул!
23
5